Спомените на бебето преди раждането

Способността на плода да запазва телесни спомени от вътреутробния живот, е нещо, което вълнува не само родителите, но и учените.

Има доказателства, че от определен период преди раждането, нищо, което е преживяно от човека, не се губи.

Пренаталният живот всъщност се оказва изключително любопитен и тепърва ще бъде проучван още по-сериозно, смятат експертите.

Как обаче бременността спомага плодът да запази спомени именно от този период от живота си.

Ето и какво казват специалистите по този въпрос.

Снимка: Shutterstock

Думата на експертите

„Много споделени случаи от психоанализата, клиничната хипноза и други терапии поставят сериозни въпроси относно съществуването на афективна памет на нероденото дете. За Дейвид Чарк, американски акушер и съавтор на книгата „Терапия на ума и тялото“, свръхсетивното отваряне към впечатленията очевидно вече е активно от момента на зачеването.

На основа на изследване, проведено с хипноза, той вярва, че майчините мисли се получават от нероденото дете и че понякога пренаталните преживявания могат да се проявят както чрез специфично символично съдържание - като например потапяне под вода, престой на тъмно и затворено място във вид на пещера, лодка или кола, така и като записани спомени, включително такива, в които лекарят е съобщил на бременната жена някаква важна информация“, разказва психологът Джино Солдера, автор на книгата „Познаване характера на детето преди да се роди“.

Друг специалист - Бернар Мартино, в книгата си „Бебето е човек“ разказва историята на 4-годишно дете, страдащо от сериозни поведенчески проблеми, което е успял да излекува само с една сесия.

По време на сеанса е използвал стимули, които въздействат на паметта и способностите му да анализира. Така изплувало много сериозно събитие, случило се по време вътрематочния живот.

Става дума за смъртта на неговия близнак в утробата. Необяснимата метрорагия (загуба на кръв от матката) и тежката мъка на майката оказали въздействие върху оцелелия плод.

Възможно обяснение на подобни събития дава и физикът Жан Харон, според който елементарните частици, изграждащи атоми, молекули и клетки, реагират не само на законите на физиката, но и на основните психологически процеси.

Елементарните частици са способни да записват чрез памет, наречена еонична, информацията, предоставена от околната среда и от възпроизвеждането, предавайки я на други частици.

Той дори показва чрез демонстрация как всяка елементарна частица има психически аналог (всъщност регистрацията, запаметяването и комуникацията са атрибути на психиката) и също така, че информацията, получена чрез психичното измерение, променя дейността на елементарните частици.

Това е потвърдено и от други учени, включително Дейвид Бом, Фритьоф Капра и Хенри Стап. Те смятат, че външната среда и опитът на майката с нейните ценности, мисли, чувства, емоции, поведение и действия, получени от нероденото дете, влияят върху функционирането, формирането на клетките и развитието му.

По същия начин личният опит е вписан в клетките на всеки човек, в неговите хромозоми и гени, които изграждат генетичния капитал на детето.

Способността за запомняне и съзнанието на новороденото бебе не зависи единствено от съзряването на мозъка и миелинизацията на нервните влакна, както се смяташе доскоро, сочат най-новите изследвания.

„Образът на новороденото като несъзнателен и нечувствителен организъм е в силен конфликт с все по-обемната литература, която описва забележителната чувствителност на плода през пренаталния период. Отричането на възможността за памет преди раждането, основано на факта, че мозъчната кора на бебето не е напълно миелинизирана, е абсурдно, като се има предвид, че способността за запаметяване присъства в няколко по-ниски форми на живот, които изобщо нямат кора. А някои примитивни форми на протоплазмената памет са известни дори в едноклетъчните организми. Такова очевидно логично противоречие в контекста на строгата научна мисъл е наистина изненадващо и вероятно е резултат от силна емоционална репресия, на която е подчинен споменът за раждането“, смята психологът Станислав Гроф.

Той твърди, че паметта е активна веднага, още от зачеването, и не се нуждае от нервна система, за да функционира. Това е имплицитен, „непосредствен“ спомен, който оставя следи, отпечатани в тялото.

Японският гинеколог Акира Икегава пък прави проучване върху деца между 1 и 6 години, за да провери пренаталните им спомени.

Проучването, проведено в две фази – в рамките на 2 години, показва, че през първата фаза 53% (42 от 79) от децата са имали спомени за пренаталния си живот и 41% (32 от 79) са помнели времето на раждане. Втората фаза на изследването разкрива, че 35% от децата (288 от 878) си спомнят пренаталния живот, докато 24% (197 от 878) имат спомени от раждането си.

Снимка: Shutterstock

Какво споделят самите деца

Ето няколко свидетелства и разкази на деца, споделени пред Акира Икегава.

„Виждах от корема на мама. Имаше дървета, къщи и светлини. Бях в нещо като палатка и си играех вътре. Около мен плуваха малки рибки, играех си и с тях. От корема облаците се виждаха оранжеви – като залеза. И улиците бяха оранжеви. Мама и татко потупваха и галеха корема на мама. И ми говореха. Говореха и помежду си“, разказва почти 3-годишният Раюсей Сузуки.

А неговата майка допълва: „Един ден синът ми започна да ми разказва тези неща. Спомних си, че когато бях бременна, често ходех вечер на разходка в парк, близо до морето. Ако затворя очи, все още ми се струва, че виждам залязващото слънце да превръща всичко в оранжево. Беше красиво“.

Друго дете споделя също спомен от вътреутробния си живот.

„Преди много време гледахте страшен филм по телевизията. Беше отдавна. Гледахте го с дядо и баба. Усетих го от корема си“, разказва Казума Мукай, на 4 години. А неговата майка обяснява, че като бременна често гледала филми с по-голямо напрежение по телевизията, заедно с родителите си.

„Тези желатинови зелени неща са студени, нали? Когато ти го сложиха на корема, аз подскочих“, споделя Шинтаро Саито, на 3 години и 3 месеца.

Този коментар той направил, след като майка му, бременна с второто си дете, решила да го вземе със себе си на един от контролните ехографски прегледи. А когато лекарят съобщил, че бебето е застанало седалищно, малкият Саито се намесил и казал, че той бил излязъл с главата напред. „Отворих всички врати и просто излязох“.

„Чувах гласа на мама. Не и този на татко. Чувствах се сам. Беше тъмно. Исках да изляза веднага“, казва 3-годишният Томоя Огата.

А неговата майка разказва: „Забременях веднага след като се преместихме и не познавах никого наоколо. От шума на близкия строителен обект ме болеше много главата и със съпруга ми често се карахме. Рядко говорех на бебето в корема ми. А съпругът ми – никога“.

А ето и разказа на Реон Йошида, на 2 години и 6 месеца: „Беше ми удобно в корема на мама. Всичко беше червено. Горещо. Винаги спях. Трудно е да се измъкнеш от това място. Когато излязох беше студено. Видях лекаря“.

Майката на момиченцето споделя, че детето често говорело за времето, прекарано в корема ѝ. Разказвала също как се е родила. „Имам тесен таз и отне много време, докато я родя. Големи усилия ми струваше това“.

А когато се родило и второто ѝ дете, също момиче, Роан разказала: „Ние бяхме горе. Видяхме мама от небето. Но аз казах на сестра ми, че ще тръгна първа. И пристигнах“.

„Знам това място. Видях го от корема на мама“, категорична била 4-годишната Ририко Акаги. Тя заявила това, когато майка ѝ я завела за първи път на разходка в парк, в който обичала да прекарва доста време като бременна.

По материали от Bebuu